Не бях поствал отдавна, понеже нещо безименната муза на глупостите е излязла в отпуска и не ми идва нищо наум, с което да не се отегча сам (и вероятно петимата човека, които четат тоя блог от време на време). Все пак обаче мога съвестно да си блого-фактурирам занятията от последната седмица, барем дрипавата ми творческа съвест позамлъкне: (идеята, че записването на свършеното с тиренца може да се класира за творчески напън колкото Люксембург - за европейско, ще оставя на теб)

- ходих в Тихуана (циганската махала), понеже пътя към здравното осигуряване в ЕС минава от там. Отне ми седем часа и пет тегела до Колхозния. След това спах като умрял. До десет дни може и да ми издадат вездесъщата ЕЗОК (Европейска здравно осигурителна карта).
- играя шах особено активно. Поддържам що-годе равен баланс, играя слабо. Експериментирам с модерни дебюти, въпреки че винаги съм ги ненавиждал.
- купувах ваксина за хепатит A и Б, оценен на скромните 60 лева. Разделих се с тях с особено чувство на тъга.
- биха ми същата ваксина по-рано днес. Спеше ми се, но поне се бях изкъпал, понеже ми сервираха новината, че не можело да се къпя през същия ден. Не ми издадоха жълта книжка, за което съм смъртно обиден.
- вчера отревисто бичих миди и покер. От мидите изядох много, от покера спечелих 25 лева. Веднъж и на мен да ми дойдат карти…
- следя с особен интерес късните американски филмови шедьоври по bTV и HBO. Ако продължавам с това темпо, до края на лятото ще мога да раздам награда за най-глупав сценарий на всички времена.
- активно чета DH Lawrence. Той също толкова активно ми досажда, от време на време. Знаех си, че трябва да си държа на латиноамериканските магически реалисти, сега съм се разглезил и нямам нерви за английска stiff upper lip, no-nonsense (или няма ала-бала) проза. Всъщност нерви имам, желание - не. Нищо. Всичко с времето си.
- тържествено реших да мина шофьорски курсове и да чета папки със становища на баща си

Предвид факта, че това са чат-пат ВСИЧКИ събития от моята седмица, може преспокойно да направя и финалния извод, че вероятно правя грешка, като не инвестирам времето си в нещо по-интересно.