За мен
Аз, Клавдий
Моята самоличност не е особено интересна, но все пак е важно човек да споделя, понеже винаги възникват случаи, в които хората любопитстват защо зад изписаните простотии не стои конкретно име. Казвам се Орлин Ялнъзов (от рода Ялнъзови. Не че значи кой знае какво но звучи доволно елитно), на 18 години съм и за момента живея във Варна – факт, който предстои да се промени в края на септември, когато ще заживея в Durham, Обединеното кралство (да не се бърка с Durham, САЩ, където не ме приеха). До сега се занимавах с писане на разни статии за разни списания и с преводи, сега вероятно ще се преориентирам към адвокатското призвание, предвид факта, че предстои да уча Право.
Хобитата ми са четенето, шаха и безконтролното пиене, което означава, че съм горе-долу толкова уникален, колкото увита във вестник щафета салам. Фактът, че ги подредих по този начин пък предполага някакво желание да се изкарам по-умен, от колкото съм – Фройд би бил в екстаз. (или не)
За блога
Блог платформата не ми е съвсем непозната – преди две години блога Ежедневна простотия, който ежедневно списвах, придоби сериозна популярност и общо взето се почувствах като супернова в родната интернет галактика (галактичка? галактенце?) – бях много ярък и изгаснах достатъчно бързо, за да бъда забравен. Така или иначе, не възнамерявам този блог, на който име още не съм измислил и вероятно никога няма да измисля, да бъде тематичен по какъвто и да било начин – далеч по-забавно ми е да пиша каквото ми е на сърце, когато ми е на сърце, по каквато и да е причина, от колкото да се занимавам с разни вербални финтове, за да привличам и без това слабо заинтересованата публика към своите писаници.
Всеки който има неблагоразумието да се отбие в моя сайт, неизбежно попада (поне за известно време) във фокуса на вниманието ми. Няколко посещения вече са достатъчно основание за реципрочна визита
Приятно съм изненадан от стила ти на писане. Имаш ли интерес към един експеримент, свързан със „слабо заинтересованата публика“?
Да, разбира се, само ми обясни за какво става дума. Извинявай за болезнения процес на одобрение – не знаех, че съм го оставил включен, вече няма и всеки може да си коментира без да чака вездесъщите ми решения.
Ей, хлапе, възхищават ме богатата ти езикова култура и интересният начин на мислене. Единствено мога лекичко да въздъхна, че /деба/ всички читави хора си бият камшика… Пуст патриотизъм ли ме обзема, или балъщина, че крепя позиции тук, и май ще продължавам да го правя…
Честито за приемането в Английско, надявам се да ти повлияе единствено положително
Имаш дух, хлапе, супер ти се израдвах на блогчето, а пък като разбрах, че си от Варна ми стана драго (имам двама много близки приятели, с които споделяме общи страсти /алпинизъм и катерене/, които са оттам), от което предполагам (доколкото познавам тях), и че носиш яко на пиене
Евала!
p.s. да не се възгордееш с’я, че няма да е хубаво =Р
ха:) Шошко, привет
:):):)
Няма да се възгордея, не се притеснявай – фактът, че съм си чел задължителните четива не е еквивалентен на някакъв гаргантюански подвиг, та още не съм си заврял главата в облаците.
Иначе за отиването в чужбина – от малък имах някаква представа, че бъдещето ми не е свързано с България, пък и бях всячески поощряван от родителите си да си търся професионалната реализация някъде на запад. Не мога да твърдя, че някога съм изпитвал каквото и да било чувство на патриотизъм и право да си кажа, не съм мислил много за бъдещето на татковината си без мен (все някак ще се оправи, я, щом даже Ицата замина във Виго и пак бихме Беларус…).
Иначе за пиенето си напълно прав – явно е някаква черноморска страст, та все успяваме да сме сред челниците по консумация на концентрат.
интересно
когато се запознахме във виртуалния спейс преди години те мислех за доста по-възрастен
което пък не е нищо друго освен доказателство за не знам си кво си, сложи рандъм клише за подобни случаи тук.
както и да е, исках да кажа, че имаш интересен блог